Бяла птица

Мечти преследваш и отлитат,
надежди грейнали, сълзи,
съдбовно в нишка се преплитат,
видима в белите коси.

Приятели – прегръщаш, а ги няма,
когато най-много те боли,
давиш се в тиня на дълбока яма,
но „помощ“ само ехото кънти.

Животът като черна птица
от дните ти настървено кълве,
и дъвчеш вкус на суха пица
в сърцето си, разцепено на две.

И там, на дъното, проглеждаш
за другото прободено сърце,
от сън пробуден се оглеждаш
в сълзите по любящото лице.

За твоите рани те се леят,
мечтите, стъпкани в прахта…
Смутени мислите се реят
защо пропуснал си това.

Подкрепа в хората си търсил…
а те нуждаят се сами;
за обич жаден си се гърчил,
а Изворът до теб стои.

Ще пия, ще пия до насита,
и няма да съм жаден пак…
в дните сърцето ще прелита
като бяла птица без мрак.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.