Човешко сърце

Не по-голямо от мъничко юмруче,
но по-дълбоко от всеки океан;
със нежността си прилича на кокиче,
със свойта сила – на страшен ураган.

Обича страстно и страстно ненавижда,
невярно е и вярно е до край;
със жар се радва и пламенно завижда –
събрало в себе си и ад и рай.

Жестоко е, но може да прощава;
от камък е, но може да кърви;
и крехко е, но може да ранява,
а страда ли и дума не мълви.

Тупти с живот и смело побеждава,
тупти със страх, от всичко се бои;
щастливо е и щедро се раздава,
самотно е – заключено стои.

Понякога със гордост се венчава,
понякога смирено е дете.
Любов и мъст, падение и слава –
това е то човешкото сърце.