Дракони в душата ми живеят

Дракони в душата ми живеят
и бълват огън парещ, не гасим;
изгаря ме и раните ми тлеят,
обгърнати от пепел и от дим.

Пресъхнали очите ми не плачат,
изплакали последната сълза;
и устните напукани изричат
несвързани, отчаяни слова.

Видения, миражи се явяват,
оазиси от блян и от мечти,
повярвам ли, пред мене се стопяват,
отнесени от огнени вълни.

Изгубила надежда, победена
от драконите в моята душа,
във сън дълбок от болка уморена
с въздишка скланям немощно глава.

В съня дори душата ми изгаря
и гърчи се мъчително, без вик;
смилило се небето се разтваря
и дъжд прохладен плисва силно в миг.

Сред капките поройни се явява,
безстрашен конник с остър меч в ръка
и драконите огнени сразява
във вихъра на яростна борба.

Сън ли бе или бе пак видение,
как конникът целува моя взор,
обгърната от сребърно сияние,
политам към далечен кръгозор.

Дъга искри в небето златоткано,
докосвам я – букет от цветове;
превръщам се в момиченце засмяно,
мечтите си прегърнало с ръце.

Събуждам се спокойна, освежена,
без дракони във своята душа,
изпълнена със радост, удивена,
изричам тихичко: „Благодаря!”

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.