Дворец от любов

В спокойна вечер край морето,
Аз гледах залеза красив,
И как една вълна напето,
Събори замък песъчлив.

Детенце дълго го строеше,
Сега видя го сринат в миг,
Сълза в очите му блестеше,
Безгласен, тъжен, детски вик.

И този вик отекна в мене,
Събуди стар, трънлив въпрос,
Отдавна той зове и стене,
И чака отговор непрост.

„Какъв е смисълът в живота,
Когато всичко се руши,
И няма щастие в сърцата,
А само пясъчни дворци?

Щом дойде приливът ги срива,
Оставя болка и сълзи,
Надежда всяка си отива,
За смях и сбъднати мечти.

За малко радост във живота,
Се плаща кървава цена.
Дали си струва е въпросът,
Или това е суета?“

Отправих поглед към детето,
А то строеше нов дворец,
Напук на прилива, морето,
Градеше с устрем на борец.

За миг се спря, потърси мама,
С усмивка тя го насърчи,
Видях любов — добра, голяма,
Да грее в техните очи.

Видях, че замък те строяха,
Но не от пясък и мечти,
С любов живота си градяха,
Дори във болка и сълзи.

„Дали си струва?“ пак възкликна,
В ума ми старият въпрос.
„О, да“ — сърцето бързо трепна,
И даде отговора прост.

„Лиши небето от звездите,
Лиши деня от светлина,
Лиши земята от реките,
И виж живот без любовта.

Небето няма да погледнеш,
Деня на тъмно ще проспиш,
Земята в суша ще превърнеш,
Живот със смърт ще угасиш.

Дори за всяка капка радост,
Да плащаш кървава цена,
Живей живота с плам и ярост,
Гради дворци със любовта!“

Искрящо в пурпур и позлата,
Залезе слънцето в нощта,
Звезди сияйни и луната
Огряха замък на брега.

Ръка в ръка любящо вплели,
Вървяха майка и дете,
Вълните кротко занемели,
Се сляха с нежното небе.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.