Изгрев

Сънливо, топло, със прозявка,
лъчисто слънцето изгря
и нежно, сякаш със задявка
събуди тихата земя.

Запяха птиците щастливи,
от новия прекрасен ден;
цветя уханни и свенливи,
облякоха се с пъстър лен.

Поръсени със бледи перли,
от свежа, утринна роса,
привлякоха лъчите топли,
да галят техните листа.

Пчелички ранни зажужаха,
незнаещи ни миг покой,
в дружинка весело бръмчаха
от цвят на цвят във малък рой.

Балканът тежко извисил се,
с гори и пасбища покрит,
очи притвори и прозя се,
задряма пак с доволен вид.

Овце по склонове забляха,
на път към тучните поля,
овчари редом с тях вървяха,
с торба и гега във ръка.

На воля, горе, в небесата,
орел кръжеше над света,
със поглед вперен във земята,
следеше твари и места.

Искрящо в сини диаманти,
морето мощно дъх пое;
делфини – истински таланти,
вълни разпориха на две.

Рибари в лодка ветроходна,
в привет им махнаха с ръце,
с платна напред към хоризонта
летяха в ясното море.

С любов създаден в същността си,
от Бога с мъдрост сътворен,
светът събуден от съня си,
започна новия си ден.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.