Монолог с гордостта

„Моя гордост, окъсана дрипа,
защо тъй силно милея за теб?“
Окаяна, душата ми хлипа,
обзета от порив страстен, нелеп.

„Голотата ми ти не покриваш,
не ме топлиш при буря и студ,
слабостта ми безмерно презираш,
и ме шибаш с езика си лют.

Вкаменяваш лицето ми с маска,
самотата ми става другар,
а когато жадувам за ласка,
ти ми удряш ехидно шамар.

И ме тласкаш към битки сурови
да ранявам, убивам без жал,
като дар получавам окови,
изковани от грях и от кал.

Ако сълзи в очите ми блеснат,
ти бушуваш от ярост във мен
и желаеш за миг да пресъхнат,
за да скрият вида унижен.

Да погледна към друг не желаеш,
своя трон не делиш със света,
обичта ми за дълг възприемаш…
не познаваш ти любовта.

Свобода да обичам аз искам,
да живея без маска, без срам,
и когато за обич жадувам,
да получа любов и да дам.

Прости, но ще те детронирам,
ще царува във мен Любовта,
и смирена очи ще издигам,
към Твореца дарил ми душа.“

 

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.