Море от самота

На разходка
край морето,
в късен, тъмен,
нощен час,
плачех тихо
във сърцето,
плачех скръбно
и без глас:
„Море от самота,
аз давя се
в твоите води,
за глътка въздух
копнея от душа,
за глътка радост,
нежност и мечти.
Сама сред близки,
непознати,
сама във болка
и тъга.
Сама сълзите си
преглъщам,
сама мечтая
през нощта.
А залеза
кога изпращам,
изпращам го
съвсем сама.
С печал сърцето си
обгръщам
и търся смисъл
във това.
Нима съм толкова
ненужна,
в този тъй
огромен свят?
Нима за обич
не копнея
тъй както беден
и богат?
Дори и камъкът
на пътя
е милван
с топлите лъчи.
Дори изсъхнало
дървото
се радва дъжд
кога вали.
Така изстинала
без слънце,
така изсъхнала
без дъжд,
душата ми
без капка сила
умира бавно
не веднъж“.
Сломена, тъжна
и нещастна
аз дълго бродих
край брега.
Но спрях смутена,
с изненада,
щом глас зашепна
във нощта:
„Очи вдигни
ти към луната
и виж как нежно
тя блести,
и как те гали
по косата,
целува твоите очи.
И как във тях
се отразяват
звездите в нощното небе,
и как с любов
ти пожелават
да си щастлива
от сърце.
Виж, морето
как се пени,
но милва твоите нозе,
и как те моли
за усмивка,
събрала чара
на дете.
Виж, в косите си
следите
на лекокрилия ветрец,
как те прегръща,
утешава,
с нежни думи
на мъдрец.
И виж накрая,
във сърце си,
от Мен създадено
с любов,
как бил съм винаги
до тебе
и съм те пазил
в ден суров.
Как твоите сълзи
съм преглъщал,
попивал твоята тъга,
и как мечтал съм
заедно с тебе
в тишината на нощта.
Едно помни
и не забравяй,
че те обичам
силно Аз
и пак помни
и не забравяй,
че с теб ще бъда
вечно Аз“.
И утешена, обновена
с мир в блажена ми душа,
посрещам изгрева
щастлива,
че вече аз
не съм сама.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.