На хълма

С безшумни стъпки по земята,
нощта отстъпва пред зората,
и нежни капчици роса
събуждат спящата трева.

На хълм обвит в мъгла прозрачна,
невидим, в сянка полумрачна,
стои човек на колене,
в молитва няма Бог зове.

Утихва вятърът смутено
пред две ръце, лице смирено,
очи – звезди от доброта,
сърце със пулс на любовта.

Златисто – сребърно сияние,
облича в бяло одеяние,
човека слял се с небесата,
в молитва свята на душата.

Над хълма бавно се разстила,
като воал от тънка свила,
поток от мир благословен,
в сърце божествено роден.

Денят разкошен, лъчезарен,
пристъпва бодро с ход кристален,
и топла, ярка светлина
прегръща тихата земя.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.