Нощна песен

В тишината на нощта,
нежна песен се долавя,
в плен ме взима от съня,
и с блаженство ме дарява.

Озарена от усмивка,
в танц се нося до зори,
глас гальовен със милувка
нежно-ласкаво шепти:

“Не, не спирай, малка моя,
като лунен лъч трепти;
и се радвай, сладка моя,
като бисер заблести.

И във танца си вълшебен,
смях и обич заплети,
призови със чудна песен
горе ярките звезди.

Да танцуват и да пеят
с твоя устрем и любов,
да се радват и да греят
със прекрасен блясък нов.

Този блясък ще огрее
твойто пеещо сърце;
и звънът му ще се слее
с тъмносиньото небе.

И когато изморена,
преклониш глава за сън,
не забравяй, ненагледна,
спомена за този звън.”

В тишината на нощта,
песента замира бавно.
Но изгрява над света,
нова песен с утро славно.