Обещание за вечността

Живеех в клетка,
с неписани закони,
с традиции и правила безчет.
Живеех в кула
от пясъчни канони –
послушница на светския обет.

Живеех ли!?
О, не – умирах,
затрупана от хиляди лъжи,
а болката…
отчаяно прикривах
зад маската на смях и веселби.

Играех роли,
във опит да избягам
от празнотата в своята душа,
и всяка роля
ме караше да страдам,
обречена на фалш и самота.

Но в ден дъждовен,
загадъчно и нежно,
в живота ми ти дръзко се яви.
Привлече ме –
чаровно, безпределно;
изпълни ме със обич и мечти.

Накара ме
в живота да повярвам,
да дишам с порив чист, неосквернен,
и всяка болка
с плам да побеждавам,
негаснещ плам, от вяра вдъхновен.

Показа ми,
че любовта е жертва,
и дар на мир и свобода.
И обеща,
с неотменима клетва,
да бъдеш с мен през вечността.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.