Обичаме
Крещим в изнемога: обичаме, обичаме!
Ах, Боже, знаем ли какво изричаме!?
Приятели се наричаме,
Предаваме, и все обичаме.
Влюбени, до гроб се вричаме,
Изневеряваме, и пак обичаме.
Воюваме, и се съсичаме,
Унищожаваме, и пак обичаме.
Шептим в тревога: защо отричаме,
Уви, не знаем как да обичаме!
Към щастие все тичаме,
А скръб си навличаме.
Отчаяни, се заричаме,
Повече да не обичаме.
Ах, сами се обричаме…
Научи ни, Боже, как да обичаме!