Обичаш ли просторните полета,
обкичени с цветя през пролетта;
от времето смълчаните дървета,
с корони златни в дар от есента!

Обичаш ли прибоя на морето,
вълните неуморни в бурен бяг,
накъдрени от пяната напето,
целуват пясъка на златен бряг!

Обичаш ли залязващото слънце,
изливащо светлинен водопад,
живот лъчист за мъничкото зрънце,
в земята скрито от нощния хлад!

Обичаш ли луната пълнолика,
отразена в сребристи езера,
нощта пленила с тайнственост велика,
сияеща от лунните недра!

Обичаш ли вятъра непреклонен,
прохладна милувка в летния зной,
безумно вилнеещ и непокорен,
в битка могъща с дъждовен порой!

Обичаш ли простора необятен,
звездите кадифени приютил,
пеещи с порив – бликащ, всеотдаен,
„слава“ на Бога всичко сътворил!