Препускам на коня наречен „Живот“
Без юзда, без седло, без посока;
Див вятър ме шиба в лудешкия ход,
Хапещ и галещ с обич жестока.

Няма почивка, нито кратък покой,
Слива се в буря безлика пейзажът,
Вихрено, тежко, пада леден порой,
Сълзи попива безмълвно паважът.

„Спри, не препускай, бързи коньо Живот,
Без ездач ще ти бъде самотно;
Във раван промени своя буен ход;
Носи ме плавно, леко, гальовно.“