Рандеву с нощта

Луннокоса приятелко моя,
Тъмнината разстлала с воал,
Долетяла със мрака, покоя,
От палата на звездния крал.

Със целувка звездите разпали,
Заблестяха със пламък лъчист,
Осветиха небесните зали,
Сътворени от мрамор сребрист.

По земята, морето остави
Диамантени стъпки от прах;
И пътека от сенки направи
По вълните, със ритъм не плах.

Тишината донесе с покоя,
И мозайки от късчета сън;
Разпиля ги с наметката своя,
Като капки дъждовни без звън.

Не докосвай ме с ласка приспивна,
Да сънувам не искам мечти;
Подари ми реалност интимна,
Породена от смях и звезди.

Потуши в мен копнежа бленуван,
Към далечния приказен свят;
Изпълни ме с възторг несънуван,
И космически мир непознат.

А когато си тръгваш ранима,
Уловила душата ми в плен;
В полусън обещай ми, незрима,
Че отново ще дойдеш при мен.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.