Разговор с Любовта

О, Любов, невидима и вечна,
по-силна даже от смъртта,
жертвоготовна и безгранична
– живот даряваш на света.

Извор си на щастие и радост,
от тебе блика нежността,
на вкус си сладка като младост,
разцъфнала през пролетта.

Дори в сурова, люта зима,
ти грееш с ярка светлина,
във битка си – непобедима;
във мир си – полъх, топлина.

Жестокостта ти не познаваш,
царуваш с милост и покой,
чрез болка, скръб се извисяваш,
смирено носиш кръста свой.

Равенство и свобода зачиташ,
държиш на истина и чест,
отдаваш всичко и всичко искаш,
но само в дар и без протест.

Лекуваш всяка скръб и рана,
прощаваш завист и вина,
сълзи превръщаш в’ вик: “Осанна!”,
променяш злото в добрина.

А аз, Любов, съм зла и тленна,
треперя в ужас от смъртта,
измамна, алчна и невярна
– погубвам своята душа.

Вътре в мен е мътно блато,
застой и черна тъмнина,
ад гори от знойно лято,
без капка дъжд и ведрина.

И както есен се отрупва
със сочни, сладки плодове,
така сърце ми се затрупва
със гнили, кухи грехове.

Жестокостта добре познавам
и завистта е спътник мой,
с лъжа прикрита преживявам
и гордо вдигам “аз-а” свой.

Това съм аз и си признавам,
че не харесвам своя лик
и теб, Любов, аз умолявам,
да чуеш моя скръбен вик.

Ела при мен и промени ме,
в сърце ми злото заличи,
и напиши там свято име
да грее с огнени лъчи.

И тя дойде и с кръв написа,
красиви, пламенни слова,
и после лично се подписа
със свое име и права.

“Любов, любов – една вселена,
събрана в биещо сърце;
живот струящ във всяка вена
със вечен пулс: “Обичам те!”

 

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.