Разговор с морето

Море, изтъкано от сребро и сянка,
с нишки лунни светещи в нощта,
вълните си люлееш в сладка дрямка,
като ги тласкаш нежно към брега.

Среброто на луната ти си взело
и тихата безкрайност на нощта,
на вятъра стихията си вплело
във ритъма на своята душа.

Разстилайки водите си воални,
криеш тайни в свойте дълбини,
и викаш ме с миражи нереални
да докосна леките вълни.

Докосна ли те, тихо ми разказваш
приказки от древни векове,
каквото си видяло ми показваш
по пясъка на морни брегове.

Погледна ли далечината няма,
сливаш се със тъмното небе
и ражда се в душата ми смълчана,
тих копнеж към нови светове.

Море, ти призова ме не случайно
в тази нежна и вълшебна нощ,
шепнейки ми страстно и омайно,
тайната на чудната си мощ.

Изпълнена със радост и възхита,
пясъка докосвам с колена,
стихията ти буйна ме връхлита,
галейки коси и рамена.

Обичам те, море неудържимо,
образ си на моята душа.
Във мен и теб, пулсирайки незримо,
живот струи от Вечността.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.