Самотен дъждец

Във тиха и безлунна нощ,
дъждец самотно ромоли.
Ветрец подухва с нежна мощ,
а той все кротко си вали.

Градът заспал е и не чува,
тъжния кристален звън,
спокойно всеки си сънува,
потънал в непробуден сън.

По улиците капки бледи,
остават перлени следи,
събират се красиво слети,
споделят своите мечти.

Дошъл живот, за да дарява,
дъждецът срещна хладина,
сълзи проронил, отминава,
оставя тъжна тишина.

Дъждецо, спри! Не си отивай!
Самотен вече не бъди.
При мен отново, чакан, идвай
и на прозореца звъни.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.