Събрат

Бездомник – мръсен, куц и гладен,
седеше в уличката свит,
следеше с поглед – див и жаден,
един човек със снобски вид.

Човекът баничка държеше,
ядеше сладко с апетит,
по пътя гордо си вървеше,
като единствен индивид.

Видя бездомника и спря се,
но тръгна, гнусно сбърчил нос,
„Отрепка”, тихо произнесе,
с надменен глас, и скрита злост.

А скитник друг, щастлив вървеше,
бе имал днес добър късмет,
парченце хляб в ръка държеше,
намерен в кофата за смет.

Видя събрата си и спря се,
съзря във него лик познат,
отчупи, даде му парченце
от своя сух, корав комат.

И блесна топла благодарност,
в очите жадни за храна,
от тази братска солидарност
сълзи потекоха в калта.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.