Сълзите на луната

„Плаче ли луната,” –
запитах се в нощта, –
„светеща в позлата,
самичка на света!?

Познава ли тъгата
и острия копнеж,
превзели ми душата
със болка и стремеж!?

Познава ли мечтите,
изгубени в нощта,
товара на сълзите,
потекли в тишина!?”

Видях роса в тревата,
щом утрото дойде
– сълзите на луната
и моето сърце.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.