Спящата принцеса

Сън приказен заспала от години,
Със сънища извезани от блян,
Принцеса чакаше под балхадини,
Да я събуди принцът обещан.

Мнозина идваха и я целуваха,
С целувки пламенни, с гореща страст,
Но отклик нямаше и отпътуваха,
Изгубили желание и сласт.

На век омаяна да спи безчувствена,
Копнееща за принца в самота,
Принцеса ледена с душа невлюбена,
Изгуби неусетно младостта.

Незнайно как веднъж събуди се,
От думите на топъл, пеещ глас,
Луната грееше, сърце й влюби се,
Заби във ритъма на луд захлас.

„Звезда сияйна си, копнеж бленуван,
Едничка обич на моя живот,
При тебе идвам, мой сън несънуван,
Съдби да скрепим под небесния свод“.

Изгаряща в очакване и радост,
Принцесата броеше всеки миг,
Но всеки миг с жестока безпощадност,
Отлиташе самотен и безлик.

Песента заглъхна, но той не дойде,
Заблестяха сълзи – капки ледове,
Истината трудна като нож боде,
Друга бе възпята в страстни стихове.

Блянове младежки носят слепота,
Бягат ли лудешки от реалността.
Принцове, принцеси, ражда любовта,
Приказки създава в любещи сърца.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.