Сърце ранено

Попитали един мъдрец: „Коя рана най-трудно зараства?“
Той отвърнал: „Раната от предателството на любим човек“.
Пак го попитали: „Коя болка е най-силна?“
Отвърнал: „Болката от загубата на любим човек“.
Учудено възкликнали: „Тогава е по-добре да не обичаме!“
„Не“, усмихнал се мъдрецът,
„защото любовта е единственият лек и за двете“.

Сърце предадено е храм разрушен,
Без глас на молитви, с олтар осквернен;
Свърталище глухо на сенки и мрак,
Страдание диво под лунния зрак.

Сърце ограбено е дом опустял,
Огнище изгаснало, смях отлетял;
Убежище тъжно на минали дни,
Въздишки в пустиня и плач без сълзи.

Години ще минат и вярно сърце,
Ще вдигне пак храма с любящи ръце;
Божествени псалми, олтар осветен,
Тъгата ще махнат от лик озарен.

Руините стари нов дом ще родят,
Край пламъка буен смехове ще ехтят;
Следите от рани без глас ще мълвят:
Любовта е и болка, и благодат.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.