Животът на жената

Животът на жената е радост и тъга,
Сезоните се сменят, след дъжд блести дъга;
След дълга, люта зима, пристига пролетта,
И носи на земята разцвет и красота.

Сърцето на жената е цвете и скала,
Изпълнено със нежност, но твърдо на дела;
Ранено – се превръща в стихиен ураган,
Обича ли – обгръща със слънчев океан.

Жената е енигма, и бистър ручей чист,
За този, който гледа към извора лъчист;
Мразена, обичана, възпявана, отричана,
Тя пак е истинска, единствена наричана.

Всички стихотворения на сайта са авторски творби на Лина Никол.
Всяко публикуване и разпространение на стихотворенията или част от тях, както и всяка форма на комерсиалното им използване без съгласието на автора е нарушение на авторските права.